Време е за истинската иранска революция
За да разберем по какъв начин ще реагира иранският народ след края на американските и израелските офанзиви, е значимо да осъзнаем, че иранската гражданска война от 1979 година въобще не беше гражданска война. Това беше хитра игра на стръв и превключване, изиграна ловко от аятолах Рухола Хомейни, който се сложи отпред на придвижването.
Народът на Иран искаше гражданска война, учредена на концепцията за съвременно поданство и публичен контракт, с цел да донесе народна власт, независимост, самостоятелност и република, даже ислямска, само че без чиновническо предписание. Аятолах Хомейни даде обещание тези хрумвания, давайки на иранците и западните сили това, което обезверено желаеха да чуят. В последна сметка това, което той провежда, беше контрареволюция.
В предградие на Париж, в месеците преди свалянето на шаха, аятолахът даде десетки изявленията. Той скри политическите си упоритости и допусна, че в последна сметка ще се отдръпна от ръководството, макар че в минали трудове постоянно поддържаше ръководството на духовенството. Той даже написа писмо до президента Джими Картър, като го помоли да унищожи иранската войска и даде обещание да резервира Иран свободен от руското владичество и петрола на страната на пазарите. Но от самото начало той беше разпален по клерикалния абсолютизъм и, както скоро стана ясно, таеше надълбоко възмущение против Съединените щати. Щати.
В друга индикация за неговия контрареволюционен режим, доста хора в най-вече шиитски Иран имат вяра, че е нужна реформирана идея за шиизма, с цел да стане предразположен на модерността. Но аятолах Хомейни, от първата си огромна книга през 40-те години на предишния век и по-късно като висш шиитски набожен престиж, упорства за опазване на обичайните ритуали и канони, като по този метод анулира концепцията за модернизиране на шиитския ислям.
Проучване в програмата по ирански проучвания в Станфорд демонстрира с подробни детайлности, че от 2009 година до 2024 година е имало една достоверна, локализирана проява на всеки три дни приблизително в Техеран самичък.С други думи, същинската гражданска война в Иран се води, борба по борба, през тези съвсем пет десетилетия. Зеленото придвижване от 2009-10 г.; въстанието „ Жена, живот, независимост “ от 2022-23 г.; и неподчинението на над един милион души, които излязоха на улицата преди по-малко от два месеца и бяха убити с хиляди от режима, са всички фронтове в тази възходяща гражданска война.
изследване на публичното мнение в Иран, извършено от основаната в Холандия Група за анализиране и премерване на настройките в Иран, демонстрира, че по-малко от 12 % от иранците поддържат статуквото на ислямската република. Данните бяха събрани даже преди всеобщото ликвидиране на жители от страна на държавното управление през януари.Сега, със гибелта на аятолах Хаменей и към 40 други висши политически или военни членове, смяната е наоколо и преобладаващият въпрос е кой ще ръководи Иран идващия. Като се има поради историята от последните няколко десетилетия, това е неверен въпрос.
Въпреки харизмата на аятолах Хомейни и заради бруталността на аятолах Хаменей, множеството хора в Иран в този момент са уверени, че това, което са купили през 1979 година като панацея за една корумпирана, репресивна монархия, не е по-добро от змийска мехлем. Правилният въпрос през днешния ден е: Какви са концепциите за демократично ръководство, за оправяне на стопанската система, за задържане на центробежните сили и за поддържане на суверенитет и положителни връзки със света, към които иранците (вътре в страната и отвън нея) могат да се обединят, и по какъв начин могат да го създадат по метод, който ще избави Иран от политическата парализа и икономическата тресавище?
към редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето някои. А ето и нашия имейл:.Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.
